СЧЕТОВОДНИ НОВИНИ
Търговия със стоки на България с ЕС през периода януари – юни 2023 година (предварителни данни)
През периода януари - юни износът на стоки от България за ЕС намалява с 5.4% спрямо същия период на 2022 г. и е на стойност 28 367.0 млн. лв., а вносът на стоки от ЕС нараства с 1.0% и достига 29 281.2 млн. лева. През юни 2023 г. износът за ЕС намалява с 13.3% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 4 729.6 млн. лв., а вносът намалява с 13.0% и е на стойност 4 834.4 млн. лева. Източник: НСИ
Търговия със стоки на България през 2022 година – окончателни данни
Изнесените стоки са на стойност 92 917.8 млн. лв., или с 35.8% повече спрямо 2021 година. Внесените стоки са за 107 912.8 млн. лв., което е с 40.6% повече в сравнение с предходната година. Източник: НСИ
Дейност на местата за настаняване през юли 2023 година
През юли 2023 г. в страната са функционирали 3 697 обекта с 10 или повече легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 149.5 хил. стаи и 339.3 хил. легла в тях. В сравнение с юли 2022 г. местата за настаняване се увеличават с 2.3%, а броят на леглата в тях - с 3.5%. Общият брой на нощувките е 5 819.6 хил., или с 8.1% повече в сравнение със същия месец на предходната година, а броят на пренощувалите лица в местата за настаняване се увеличава с 9.0% и достига 1 441.3 хиляди. Източник: НСИ
Брифинг на НСИ и НСОРБ
На 13 септември 2023 г. /сряда/ от 10,00 часа в сградата на НСИ на ул. „Панайот Волов“ 2 /зала Пресцентър/ ще се проведе брифинг за медиите по повод подписването на Рамково споразумение между Националния статистически институт и Националното сдружение на общините в Република България, на базата на което общините ще получават официални данни от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Източник: НСИ
Заместник-председателят на НСИ се срещна с председателя на гръцката статистка по време на 87-ия Солунски международен панаир
По покана на председателя на Гръцката статистическа служба (ELSTAT) Атанасиос Танопулос на 10 септември заместник-председателят на НСИ д-р Свилен Колев присъства на откриването на щанда на ELSTAT на 87-ия Солунски международен панаир, на който България тази година е страна почетен гост. На своя щанд гръцката статистическа служба показва производството на официална статистика в Република Гърция, както и усилията на ELSTAT за гарантиране и непрестанно подобряване на качеството на статистическите данни. Източник: НСИ
Министерски съвет прие Отчет за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт през 2022 г. и Националната статистическа програма за 2023 година
На свое заседание на 7 септември 2023 г. Министерски съвет прие Отчет за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт през 2022 г. и Националната статистическа програма за 2023 година. Източник: НСИ
Индекси на оборота в раздел „Tърговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ през юли 2023 година
През юли 2023 г. оборотът по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“ запазва нивото от предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Оборотът отбелязва спад във всички големи групи: търговията на дребно с автомобилни горива и смазочни материали - с 4.6%, търговията на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия - с 0.9%, и търговията на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 0.3%. Източник: НСИ
Индекси на строителната продукция през юли 2023 година
През юли 2023 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство“ е без изменение спрямо предходния месец. Намаление с 0.1% е отчетено при гражданското/инженерното строителство, а продукцията от сградното строителство е без промяна. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Календарно изгладените данни показват намаление от 1.8% на строителната продукция в сравнение със същия месец на 2022 година. При гражданското/инженерното строителство е регистрирано понижение с 3.8%, а при сградното строителство - с 0.2%. Източник: НСИ
Индекси на промишленото производство през юли 2023 година
Индексът на промишленото производство се понижава с 1.3% през юли 2023 г. в сравнение с предходния месец. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Намаление спрямо предходния месец е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 8.4%, в добивнатa промишленост - с 8.1%, а увеличение в преработващата промишленост - с 0.9%. През юли 2023 г. е регистриран спад с 11.5% на календарно изгладения индекс на промишленото производство спрямо съответния месец на 2022 година. Източник: НСИ
8 септември – Международен ден на грамотността
На 8 септември се чества Международният ден на грамотността. Той е обявен за първи път през 1965 година. Всяка година денят има свое послание. Тазгодишният Международен ден на грамотността се отбелязва в световен мащаб под мотото „Насърчаване на грамотността за един свят в преход: Изграждане на основата за устойчиви и мирни общества“. НСИ представя инфографика за грамотността в България според преброяванията. Източник: НСИ
Брутен вътрешен продукт през второто тримесечие на 2023 година (предварителни данни)
През второто тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 1.9%, а брутната добавена стойност (БДС) с 2.2% в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. (данните са предварителни и сезонно изгладени). Растежът на БДС се определя от увеличението при следните икономически дейности: Източник: НСИ
Производителност на труда, заети лица и отработено време за второто тримесечие на 2023 година
През второто тримесечие на 2023 г. БВП на един зает се увеличава реално с 1.7% в сравнение с второ тримесечие на 2022 година, по предварителни данни. Източник: НСИ
138 години от Съединението на България
Източник: НСИ
Образование в Република България 2023
Националният статистически институт предлага на потребителите на статистическа информация годишната двуезична (на български и английски език) електронна публикация Образование в Република България 2023. Публикацията съдържа основни данни от провежданите пет ежегодни изчерпателни статистически изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции в България за периода 2018/2019 - 2022/2023 учебна година. Източник: НСИ
Индекси на цени на производител в услугите през второто тримесечие на 2023 година
През второто тримесечие на 2023 г. най-голямо увеличение на цените в областта на услугите спрямо предходното тримесечие е отчетено при въздушния транспорт и дейности по почистване, съответно с 8.4 и 6.0%. Понижение на цените е регистрирано при куриерските услуги - с 1.7%. Подробни данни са публикувани на сайта на НСИ в рубрика „Краткосрочна бизнес статистика“. Източник: НСИ
МФ очаква салдото по консолидираната фискална програма към края на август 2023 г. да бъде близко до балансирано
На база на предварителни данни и оценки се очаква бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към август 2023 г. да бъде близко до балансирано (минимален дефицит в размер на около 100 млн. лв. или 0,05 % от прогнозния БВП). Основните причини за очакваното влошаване на бюджетната позиция през август са свързани с по-високите разходи през месеца, включително поради одобрени със ЗДБРБ за 2023 г. плащания, дължими за вече изминали периоди (през август НОИ изплати увеличения размер на паричните обезщетения за отглеждане на дете (780 лв.) за юли, както и доплащането до новия размер за периода януари-юни), по-високи здравноосигурителни плащания, разходи за издръжка и други. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2023 г. са в размер на 42,4 млрд. лв. (61,1 % от годишния разчет) и нарастват с 3,1 млрд. лв. (8 на сто) спрямо отчетените към края на месец август 2022 година. Данъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 3,0 млрд. лв. (9,8 на сто), неданъчните – с 0,6 млрд лв. (8,6 на сто), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 0,4 млрд. лева. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2023 г. са в размер на 42,5 млрд. лв. (57,4 % от годишния разчет). За сравнение, разходите по КФП към август 2022 г. бяха в размер на 37,6 млрд. лв., което означава, че разходите нарастват номинално с 13,1 на сто. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,1 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет към август 2023 г. ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец септември 2023 година. Източник: Министерство на финансите
Фискални данни за подсектори „Централно държавно управление и „Социалноосигурителни фондове“, юли 2023 година
Публикувани са месечните данни за приходи, разходи и дефицит/излишък на подсектор „Централно държавно управление“ и подсектор „Социалноосигурителни фондове“ за месец юли 2023 г. на основание член 3(2) от Директива 2011/85 на ЕС. Източник: НСИ
Публикувани са данните за изпълнението на консолидираната фискална програма към 31.07.2023 г.
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юли 2023 г. е положително в размер на 455,3 млн. лв. (0,2 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 423,2 млн. лв. и по европейските средства в размер на 32,1 млн. лева. Подобрението на бюджетната позиция продължава и през юли и се дължи основно на приходната страна на бюджета. Приходите, помощите и даренията по КФП към юли 2023 г. са в размер на 37 512,1 млн. лв. или 54,0 % от годишните разчети[1]. Постъпленията нарастват с 3 678,2 млн. лв. (10,9 %) спрямо отчетените към юли 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 4 103,1 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 424,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 28 865,7 млн. лв., което представлява 54,3 % от разчетените за годината. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 2 750,7 млн. лв. (10,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 77,0 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите в частта на преките данъци възлизат на 6 047,8 млн. лв. или 52,0 % от разчета за 2023 г. Постъпленията от косвени данъци (в най-голямата си част ДДС) са в размер на 12 219,9 млн. лв. (52,2 % от разчетите за годината). Приходите от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени и др. данъци) са в размер на 1 854,9 млн. лв. (в т. ч. 696,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд "Сигурност на електроенергийната система"), което представлява 69,6 % от годишния разчет. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са в размер на 8 743,1 млн. лв., или 56,5 % от разчета за 2023 година. Неданъчните приходи са в размер 7 165,1 млн. лв., което представлява 64,2 % от годишните разчети и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения са в размер на 1 481,3 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2023 г. възлизат на 37 056,8 млн. лв., което е 50,0 % от годишните разчети. В номинално изражение разходите нарастват спрямо полугодието на 2022 г. с 4 741,8 млн. лв. (14,7 %). В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други. Нелихвените разходи са в размер на 35 686,0 млн. [...]
Публикуван е месечният бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“ за юли 2023 г.
Дългът на подсектор „Централно управление“[1] към края на юли 2023 г. възлиза на 37 252,9 млн. лева, като бележи намаление с 357,9 млн. лв. спрямо края на юни 2023 г. Вътрешните задължения са 10 762,6 млн. лева, а външните 26 490,3 млн. лева. В края на отчетния период съотношението на дълга на подсектор „Централно управление“ към брутния вътрешен продукт (БВП)[2] възлиза на 20,2 %, като делът на вътрешния дълг е 5,8 %, а на външния дълг – 14,4 %. В структурата на дълга на подсектора за юли 2023 г. вътрешните и външните задължения заемат съответно дял от 28,9 % и 71,1 %. В структурата на дълга по инструменти към 31 юли 2023 г. основна част продължават да заемат облигациите, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 54,8 %, следвани от държавните ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар – 27,9 % и заеми – 17,3 %. В лихвената структура на дълга се запазва тенденцията за превес на задълженията с фиксиран лихвен процент (98,5 %), а при валутната – за голям относителен дял на дълговите инструменти, деноминирани в евро и лева (99,9 %). В матуритетната структура на дълга по оригинален матуритет с най-голям дял са дълговите инструменти със срочност над 10 г. – 59,1 %, следвани от тези със срок от 5 до 10 г. – 30,0 % и от 1 до 5 г. – 10,9 %. В структурата по остатъчен матуритет делът на дълга до 1 година е 2,0 %, 37,4 % – от 1 до 5 г., 34,0 % – от 5 до 10 г. и 26,5 % – над 10 години. Гарантираният дълг на подсектор „Централно управление“ към 31 юли 2023 г. е в размер на 673,0 млн. лева. Вътрешните гаранции са 58,8 млн. лева, а външните – 614,2 млн. лева. Съотношението гарантиран дълг на подсектор „Централно управление“/БВП е в размер на 0,4 %. Съгласно водения от Министерството на финансите, на основание на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, държавният дълг към края на юли 2023 г. достига до 36 346,8 млн. лева или 19,7 % от БВП. Вътрешните задължения са в размер на 10 615,4 млн. лева, а външните – в размер на 25 731,4 млн. лева. Държавногарантираният дълг през юли 2023 г. възлиза на 1 582,4 млн. лева, вътрешните гаранции са 58,8 млн. лева, а съотношението държавногарантиран дълг/БВП е 0,9 %. Бюлетинът е публикуван в категория „Статистика”/„Месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Забележка: Съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за публичните финанси (в сила от 01.01.2014 г. обн. ДВ. бр.15 от 15.02.2013 г., изм. ДВ. бр. 95 от 8.12.2015 г., изм. и доп. ДВ. бр. 43 от 7.06.2016 г., ДВ бр. 91 от 14.11.2017 г.), считано от м. юни 2016 г. МФ публикува месечен бюлетин „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“. Информация за размера, структурата и динамиката на държавния и държавногарантирания дълг (поет по реда на ЗДД), публикувана до м. май 2016 г. в бюлетин „Държавен дълг“, се съдържа в новото издание в Приложение 4 на стр. 11. [1] Дълг на подсектор „Централно управление" е дългът на подсектор „Централно управление" съгласно [...]
Дейност на финансовите предприятия и на сдруженията и фондациите през 2022 година (предварителни данни)
В Националния статистически институт по предварителни данни годишен отчет за дейността си за 2022 г. са представили 44 лицензирани застрахователя, 10 пенсионноосигурителни дружества, 31 управлявани от тях фондове за допълнително пенсионно осигуряване, както и 19 фонда за извършване на плащания, 252 специализирани инвестиционни предприятия и 10 137 сдружения и фондации. Застрахователи Източник: НСИ
Дейност на нефинансовите предприятия за 2022 година (предварителни данни)
За 2022 г. 448 409 нефинансови предприятия в България са подали годишен отчет за дейността си в Националния статистически институт (НСИ), което е с 8.6% повече в сравнение с 2021 година. Заетите лица в тях, в еквивалент на пълна заетост, са 2 220 091, или с 4.3% повече спрямо предходната година. Стойността на продукцията по текущи цени е 277 910 млн. лв. и е отчетен положителен финансов резултат от 39 803 млн. лева (данните са предварителни). Източник: НСИ
Преки чуждестранни инвестиции и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2022 година (предварителни данни)
Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор към 31.12.2022 г. възлизат на 29 251 млн. евро по текущи цени. През 2022 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността - 12 822 млн. евро. Следва секторът на услугите (търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и пощи, хотелиерство и ресторантьорство) - 6 837 млн. евро. Източник: НСИ
Стопанска конюнктура през август 2023 година
През август 2023 г. общият показател на бизнес климата намалява с 1.0 пункт спрямо предходния месец. По-неблагоприятен бизнес климат се наблюдава в промишлеността, търговията на дребно и сектора на услугите, докато в строителството е регистрирано повишение. Несигурната икономическа среда остава основният проблем за дейността на предприятията във всички сектори. Източник: НСИ
Индекси на цените на производител в промишлеността, юли 2023 година
Общият индекс на цените на производител се увеличава с 0.5% през юли 2023 г. спрямо предходния месец. Покачване се наблюдава в преработващата промишленост - с 0.8%. Намаление е регистрирано в добивната промишленост - с 0.3%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 0.2%. Източник: НСИ
Производство и доставки на енергийни продукти, юни 2023 година
През юни 2023 г. спрямо май 2023 г. нараства производството на: пропан-бутанови смеси - с 33.3%, електрическа енергия - със 17.7%, и дизелово гориво - със 7.6%. Намалява производството на: твърди горива - с 24.2%, и автомобилен бензин - с 10.1%. Производството на природен газ остава без изменение. Спрямо същия месец на предходната година намалява производството на: твърди горива - с 66.6%, природен газ - с 50.0%, електрическа енергия - с 26.5%, автомобилен бензин - с 14.6%, дизелово гориво - с 11.8%, и пропан-бутанови смеси - с 11.1%. Източник: НСИ